Флоренция - пътепис

Годината е 2016, месецът - май. В края на Великденските празници стягаме куфарите за първата ни „голяма“ почивка. Голяма, защото сме групичка от 6-ма (не толкова големи на възраст) приятели, които тъкмо са започнали своята първа работа, поработили са, понатрупали са парички и вече са готови да покорят света. Това е един от онези сладки моменти в живота, в които си поел всичко в свои ръце, не зависиш от никого, и целия свят ти се струва като едно голямо меню. Остава само да изберем дестинация. Единодушно и без много чудене избираме Флоренция. Две години по-късно се връщаме там, защото Флоренция е от тези места, които остават в сърцето и никога не омръзват.

Полетът ни е София - Рим, като летим с Wizz air. Кацаме на летище Чемпино, което е доста извън Рим и тъжим, че сме толкова близо до него, но няма да го видим. „Нищо, догодина“ – казваме си. Намираме по най-бързия начин билети за автобус, който ще ни откара в града. Най-добрата цена е на Terranova. Взимаме си билет за по 4 евро от гишето на летището и се отправяме към автобусната спирка пред входа. Уви, за наше нещастие завалява дъжд, а и минават всякакви други автобуси, но не и нашият. След половин час чакане и дузина неприятни епитети за Terranova, автобусът идва и ние все още имаме шанс да стигнем на време до Централна гара и да хванем влака за Флоренция. (P.S: Terranova не струват)

След около час сме на гарата в Рим, тичаме с една камара тежки куфари и нахлухваме в последния момент в червения вагон на Frecciarossa, което в буквален превод означава "червена стрела". Frecciarossa са бързите влакове на Италия и определено бих ви ги препоръчала. Голямо удоволствие е да се возиш в тях и да премиш през Тоскана с почти 300 км/ч.

На гарата във Флоренция сме в късния следобед и вълнението на всички ни е голямо. Хващаме куфарите и потегляме към нашия апартамент - пеша. Честно казано, нито един път не ни се налага да използваме транспорт в града, но и всеки ден вървим около 15 км, а вечер си почиваме в квартирата. Буквално вдигаме крака на стената, за да ни се оправи кръвообращението хаха. Наели сме си доста приятно местенце от Airbnb (аз съм голям фен на този сайт) на около 20 минути от катедралата Santa Maria del Fiore. Кварталчето е тихо и имаме на разположение прекрасна тераса, на която вечер пием вино, хапваме сирена и се наслаждавахме на la dolce vita (хубавият и сладък живот в Италия). Терасите са толкова близо, че можем да помятаме на съседите отсреща и дори да разменим по някоя друга дума.

Италианците са страшно мили и гостоприемни хора. За вечеря намираме малко семейно ресторантче близо до квартирата. Там ни приемат с усмивка, а атмосферата вътре е повече от уютна.

Първи ден от общо три дни, в които имаме трудната задача да видим "всичко" в перлата на Тоскана. Събуждам всички в квартирата с грамогласното: "Buon Giorno, amici". Сутрините в Италия винаги започват с отварянето на дървени кепенци - светлината и шума от улицата нахлуват в стаята ни, някой италианец говори разпалено и жестикулира, а благозвучната реч се носи в тясната уличка.

Днес първата ни спирка е информационния център срещу катедралата. От там си закупуваме туристически карти за 72 часа - Firenze card, които са на цена 60 евро и с тях успяваме да посетим множество обекти в града. След това се отправяме към съседна сграда, в която продават билети за самата катедрала, получаваме ги безплатно, понеже имаме Firenze card и влизаме с приоритет в Santa Maria del Fiore.

Катедралата Santa Maria del Fiore (или просто Il Duomo) е символът на града и определено е най-красивата катедрала, която съм виждала. Построяването ѝ отнема няколко века и поколения наред жители на града не са доживявали да видят завършването ѝ. Множество архитекти работят по нейното създаването, докато през 1436 година тя е завършена. За това събитие Алберти пише: "erta sopra e'cieli, ampla da coprire con sua ombra tutti e popoli toscani" (издигаща се право към небесата и толкова широка, че със сянката си покрива всички жители на Тоскана). И това в действителност е така! Където и да си във Флоренция, винаги може да видиш величествената катедрала и да се ориентираш по нея. Но всичко това, нямаше да бъде възможно без Козимо Медичи (Козимо Старши) - тогаващният владетел на Флоренция и първият от тази велика фамилия. Той покровителства завършването ѝ, като обявява конкурс за най-добър проект за завършване на купола. Историята на Медичите е бурна, пленителна и впечатляваща. Удивително е колко много може да постигне един човек с визия за света и средства, разбира се, все пак Медичите са банкери по професия. Наследството, което Козимо остава е не само материално. Неговите идеи и виждания за света са продължени от децата му. По времето на Медичите Флоренция е в подем, населението се разсраства, в града творят артисти като Брунелески, чието дело е купола на Катедралата, по-късно Леонардо да Винчи, Микеланджело и други. Не случайно се смята, че именно Флоренция е люлката на Ренесанса. А в моите представи това е едно романтично време, което запечатва човешкият гений и устрем към любов и красота. Сякаш наистина в този период човек е достигнал божественото. Куполът е само едно от свидетлствата за това. От вътрешната си част той е изрисуван от Джордио Васари, който умело и в детайл изобразява "Денят на страшния съд", в който всеки получава това, което е заслужил през живота си.

За да видите купола от близо ви трябва специален билет (има отделен билет за катедралата и отделен за купола). С него може да се качите и да го разгледате от всеки един ъгъл, да видите фреското от близо, да излезете от външата му страна и да се насладите на панорамната гледка над града. И то какъв град! През 2018 година, когато отново се върнахме във Флоренция, не бяхме запазили предварително билет за купола, а и нямахме Firenze card. Оказа се, че няма билети за седмица напред и просто не можахме да влезем. А това го отчитам като голям пропуск, но и полезен съвет към вас ;)

Река Арно е друга сублимна част от града. Тя минава почти през средата на Флоренция, а връзката между двете части на града е съставена от множество красиви мостчета. Най-популярният е Ponte Vecchio (Старият мост), който е известен с бижутерските си магазини. Мостът е единственият в града, оцелял след бомбандировките през Втората световна война. Интересен факт е, че над моста минава таен коридор - Vasari Corridoio, който свързва Palazo Vecchio и Palazo Pitti. През него Медичите са можели да избягат, в случай на опасност. Градът е пълен с толкова много история, изкуство и не на последно място живописни гледки. Една такава е залезът над Арно, наблюдават от Piazzale Michelangelo - площад, който се намира от едната страна на реката, на хълм, високо над града. Гледката от там е наистина прекрасна, но това че е пълно с туристи (ala Fonata di Trevi) просто ти разваля изживяването. Моят съвет е да отидете там рано сутрин, да си вземете нещо вкусно за закуска и кафе и да насладите сами на тази красива гледка. Ако пък сте ентусиасти и любители на изгрева, не се колебайте, защото това със сигурност ще е едно запомнящо се и специално изживяване. Аз лично бих гледала изгрева от там, ако имам щастието отново да посетя Флоренция! От тази страна на реката са и две прекрасни градини, в които може да прекарате деня след това. Градините Boboli (в Palazo Pitti) са по-известни и са огромни, има красиви фонтанчета, високи чемширови храсти, на моменти се чувстваш като в лабиринт, а гледката от градините към града също е много красива. В най-високата точка на Boboli има тераса, с приказна гледка към Тоскана. Интересното е, че с билета за Giardino di Boboli, може да се влезе във Giardino Bardini.Това е по-малко имение на богата фамилия със също толкова красиви градини, отново разположени на хълма. Между двете градини разстоянието е малко - около 15 мин пеша.

#trip #friends #italy